комбина

Речник на българския език

комбина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-би-на
членувано ком-би-на-та
мн.ч. ком-би-ни
членувано ком-би-ни-те
звателна форма