комби

Речник на българския език

ко̀мби съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

ср., само ед. Лек автомобил, чийто багажник е слят с купето.

Грешни изписвания (1)

  • комбе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-би
членувано ком-би-то
мн.ч. ком-би-та
членувано ком-би-та-та