комбайн

Речник на българския език

комба̀йн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. комба̀йни, (два) комба̀йна, м.
1. Машина, която жъне и вършее едновременно.
2. Сложен уред или устройство, предназначени за много операции. Домакински комбайн.

Грешни изписвания (1)

  • кумбайн

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-байн
непълен член ком-бай-на
пълен член ком-бай-нът
мн.ч. ком-бай-ни
членувано ком-бай-ни-те
бройна форма ком-бай-на
звателна форма