комарче

Речник на българския език

кома̀рче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • комарчи
  • кумарче
  • кумарчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-мар-че
членувано ко-мар-че-то
мн.ч. ко-мар-че-та
членувано ко-мар-че-та-та