командуващ

Речник на българския език

1. командуващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • командувашт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ман-ду-ващ
непълен член ко-ман-ду-ва-щия
пълен член ко-ман-ду-ва-щи-ят
ж. р. ко-ман-ду-ва-ща
членувано ко-ман-ду-ва-ща-та
ср. р. ко-ман-ду-ва-що
членувано ко-ман-ду-ва-що-то
мн. ч. ко-ман-ду-ва-щи
членувано ко-ман-ду-ва-щи-те

2. командуващ — сег. деят. прич. м. р.

командуващ е производна форма на командувам (сег. деят. прич. м. р.).