командос

Речник на българския език

кома̀ндос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кома̀ндоси, м.
1. Специални части в армията за опасни действия при специални условия.
2. Лице от такава група.

Грешни изписвания (3)

  • командус
  • кумандос
  • кумандус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ман-дос
непълен член ко-ман-до-са
пълен член ко-ман-до-сът
мн.ч. ко-ман-до-си
членувано ко-ман-до-си-те
бройна форма ко-ман-до-са
звателна форма