командитен

Речник на българския език

командѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • командитин
  • комъндитен
  • комъндитин
  • кумандитен
  • кумандитин
  • кумъндитен
  • кумъндитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ман-ди-тен
непълен член ко-ман-дит-ния
пълен член ко-ман-дит-ни-ят
ж. р. ко-ман-дит-на
членувано ко-ман-дит-на-та
ср. р. ко-ман-дит-но
членувано ко-ман-дит-но-то
мн. ч. ко-ман-дит-ни
членувано ко-ман-дит-ни-те