командващ

Речник на българския език

1. кома̀ндващ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • командвашт
  • командвъшт
  • командвъщ
  • кумандвашт
  • кумандващ
  • кумандвъшт
  • кумандвъщ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ман-д-ващ
непълен член ко-ман-д-ва-щия
пълен член ко-ман-д-ва-щи-ят
ж. р. ко-ман-д-ва-ща
членувано ко-ман-д-ва-ща-та
ср. р. ко-ман-д-ва-що
членувано ко-ман-д-ва-що-то
мн. ч. ко-ман-д-ва-щи
членувано ко-ман-д-ва-щи-те

2. командващ — сег. деят. прич. м. р.

командващ е производна форма на командвам (сег. деят. прич. м. р.).