командване

Речник на българския език

кома̀ндване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • командвани
  • командвъне
  • командвъни
  • кумандване
  • кумандвани
  • кумандвъне
  • кумандвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ман-д-ва-не
членувано ко-ман-д-ва-не-то
мн.ч. ко-ман-д-ва-ния
членувано ко-ман-д-ва-ни-я-та