колянов

Речник на българския език

коля̀нов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • колянув
  • кулянов
  • кулянув
  • коляноф
  • колянуф
  • куляноф
  • кулянуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ля-нов
непълен член ко-ля-но-вия
пълен член ко-ля-но-ви-ят
ж. р. ко-ля-но-ва
членувано ко-ля-но-ва-та
ср. р. ко-ля-но-во
членувано ко-ля-но-во-то
мн. ч. ко-ля-но-ви
членувано ко-ля-но-ви-те