колчан

Речник на българския език

колча̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. колча̀ни, (два) колча̀на, м. Истор. В миналото — торбичка за носене на стрели.

Грешни изписвания (1)

  • кулчан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кол-чан
непълен член кол-ча-на
пълен член кол-ча-нът
мн.ч. кол-ча-ни
членувано кол-ча-ни-те
бройна форма кол-ча-на
звателна форма