колтучене

Речник на българския език

колтучене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кол-ту-че-не
членувано кол-ту-че-не-то
мн.ч. кол-ту-че-ния
членувано кол-ту-че-ни-я-та