колосване

Речник на българския език

коло̀сване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • колосвани
  • колосвъне
  • колосвъни
  • кулосване
  • кулосвани
  • кулосвъне
  • кулосвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лос-ва-не
членувано ко-лос-ва-не-то
мн.ч. ко-лос-ва-ния
членувано ко-лос-ва-ни-я-та