колорѝт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м.,само ед.
1. Спец. В изобразителното изкуство — съчетание на цветове в картина за постигане на емоционален ефект. Ярък колорит. Жив колорит.
2. Живописност, характерност, окраска. Екзотичен колорит. Придавам колорит. Нося колорит.
1. Спец. В изобразителното изкуство — съчетание на цветове в картина за постигане на емоционален ефект. Ярък колорит. Жив колорит.
2. Живописност, характерност, окраска. Екзотичен колорит. Придавам колорит. Нося колорит.
Грешни изписвания (3)
- колурит
- кулорит
- кулурит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-ло-рит | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-ло-ри-та | |
| пълен член | ко-ло-ри-тът | |
| мн.ч. | ко-ло-ри-ти | |
| членувано | ко-ло-ри-ти-те | |
| бройна форма | ко-ло-ри-та | |
| звателна форма | — | |