колонцифра

Речник на българския език

коло̀нцифра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. коло̀нцифри, ж. Спец. В печатарското дело — цифра, означаваща поредната страница на книга.

Грешни изписвания (7)

  • колонцефра
  • колонцефръ
  • колонцифръ
  • кулонцефра
  • кулонцефръ
  • кулонцифра
  • кулонцифръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лон-циф-ра
членувано ко-лон-циф-ра-та
мн.ч. ко-лон-циф-ри
членувано ко-лон-циф-ри-те
звателна форма