колонтитулче

Речник на българския език

колонтитулче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лон-ти-тул-че
членувано ко-лон-ти-тул-че-то
мн.ч. ко-лон-ти-тул-че-та
членувано ко-лон-ти-тул-че-та-та