коло̀нтитул
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. коло̀нтитули, (два) колонтѝтула, м. Спец. В печатарското дело — текст, намиращ се най-отгоре на страницата, представляващ заглавието на текста.
Грешни изписвания (7)
- колонтетол
- колонтетул
- колонтитол
- кулонтетол
- кулонтетул
- кулонтитол
- кулонтитул
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-лон-ти-тул | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-лон-ти-ту-ла | |
| пълен член | ко-лон-ти-ту-лът | |
| мн.ч. | ко-лон-ти-ту-ли | |
| членувано | ко-лон-ти-ту-ли-те | |
| бройна форма | ко-лон-ти-ту-ла | |
| звателна форма | — | |