колонизиране

Речник на българския език

колонизѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • колонезиране
  • колонезиръне
  • колонизиръне
  • колунезиране
  • колунезиръне
  • колунизиране
  • колунизиръне
  • кулонезиране
  • кулонезиръне
  • кулонизиране
  • кулонизиръне
  • кулунезиране
  • кулунезиръне
  • кулунизиране
  • кулунизиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ло-ни-зи-ра-не
членувано ко-ло-ни-зи-ра-не-то
мн.ч. ко-ло-ни-зи-ра-ния
членувано ко-ло-ни-зи-ра-ни-я-та