колонен

Речник на българския език

коло̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • колонин
  • кулонен
  • кулонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ло-нен
непълен член ко-лон-ния
пълен член ко-лон-ни-ят
ж. р. ко-лон-на
членувано ко-лон-на-та
ср. р. ко-лон-но
членувано ко-лон-но-то
мн. ч. ко-лон-ни
членувано ко-лон-ни-те