колоквиумче

Речник на българския език

колоквиумче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лок-ви-ум-че
членувано ко-лок-ви-ум-че-то
мн.ч. ко-лок-ви-ум-че-та
членувано ко-лок-ви-ум-че-та-та