колоездене

Речник на българския език

колоѐздене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Каране на колело.
2. Спортна дисциплина. Колоездене на писта.

Грешни изписвания (15)

  • колоездени
  • колоездине
  • колоездини
  • колуездене
  • колуездени
  • колуездине
  • колуездини
  • кулоездене
  • кулоездени
  • кулоездине
  • кулоездини
  • кулуездене
  • кулуездени
  • кулуездине
  • кулуездини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ло-ез-де-не
членувано ко-ло-ез-де-не-то
мн.ч. ко-ло-ез-де-ния
членувано ко-ло-ез-де-ни-я-та