колоездачен

Речник на българския език

колоезда̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • колоездачин
  • колоиздачен
  • колоиздачин
  • колуездачен
  • колуездачин
  • колуиздачен
  • колуиздачин
  • кулоездачен
  • кулоездачин
  • кулоиздачен
  • кулоиздачин
  • кулуездачен
  • кулуездачин
  • кулуиздачен
  • кулуиздачин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ло-ез-да-чен
непълен член ко-ло-ез-дач-ния
пълен член ко-ло-ез-дач-ни-ят
ж. р. ко-ло-ез-дач-на
членувано ко-ло-ез-дач-на-та
ср. р. ко-ло-ез-дач-но
членувано ко-ло-ез-дач-но-то
мн. ч. ко-ло-ез-дач-ни
членувано ко-ло-ез-дач-ни-те