колодрум

Речник на българския език

колодру̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. колодру̀ми, (два) колодру̀ма, м. Стадион с наклонена писта за колоездачни състезания.

Грешни изписвания (3)

  • колудрум
  • кулодрум
  • кулудрум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лод-рум
непълен член ко-лод-ру-ма
пълен член ко-лод-ру-мът
мн.ч. ко-лод-ру-ми
членувано ко-лод-ру-ми-те
бройна форма ко-лод-ру-ма
звателна форма