коловоз

Речник на българския език

колово̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. колово̀зи, (два) колово̀за, м.
1. Успоредни дълбоки следи, направени от колела на превозни средства върху мек път или сняг.
2. Железопътна линия в гара. Гарата има десет коловоза. Влакът ще тръгне от първи коловоз.
3. Прен. Утъпкан път, начин. В науката върви само по коловозите.

Грешни изписвания (4)

  • коловос
  • колувос
  • куловос
  • кулувос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ло-воз
непълен член ко-ло-во-за
пълен член ко-ло-во-зът
мн.ч. ко-ло-во-зи
членувано ко-ло-во-зи-те
бройна форма ко-ло-во-за
звателна форма