колѝчка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. колѝчки, ж.
1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инвалидна количка. Пренасям пясък с количка на строежа.
2. Детска играчка, наподобяваща автомобил.
1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инвалидна количка. Пренасям пясък с количка на строежа.
2. Детска играчка, наподобяваща автомобил.
Грешни изписвания (3)
- количкъ
- куличка
- куличкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-лич-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ко-лич-ка-та | |
| мн.ч. | ко-лич-ки | |
| членувано | ко-лич-ки-те | |
| звателна форма | — | |