колесарка

Речник на българския език

колеса̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. колеса̀рки, ж.
1. Малка дървена кола с две колелета, теглена от жива сила.
2. Всяка двойка от свързани предни или задни колелета.

Грешни изписвания (7)

  • колесаркъ
  • колисарка
  • колисаркъ
  • кулесарка
  • кулесаркъ
  • кулисарка
  • кулисаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ле-сар-ка
членувано ко-ле-сар-ка-та
мн.ч. ко-ле-сар-ки
членувано ко-ле-сар-ки-те
звателна форма