коленчат

Речник на българския език

коленча̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • колинчат
  • куленчат
  • кулинчат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-лен-чат
непълен член ко-лен-ча-тия
пълен член ко-лен-ча-ти-ят
ж. р. ко-лен-ча-та
членувано ко-лен-ча-та-та
ср. р. ко-лен-ча-то
членувано ко-лен-ча-то-то
мн. ч. ко-лен-ча-ти
членувано ко-лен-ча-ти-те