колѐктор
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. колѐктори, м.
1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти.
2. Спец. Главен канал, който събира и отвежда водите от канализиран район.
3. Спец. Цилиндър на динамомашина, в който променливият ток се превръща в постоянен.
4. Книжен склад за събиране и разпределяне на книги.
1. Лице, което събира, описва и пази образци от природонаучни обекти.
2. Спец. Главен канал, който събира и отвежда водите от канализиран район.
3. Спец. Цилиндър на динамомашина, в който променливият ток се превръща в постоянен.
4. Книжен склад за събиране и разпределяне на книги.
Грешни изписвания (3)
- колектур
- кулектор
- кулектур
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-лек-тор | |
|---|---|---|
| непълен член | ко-лек-то-ра | |
| пълен член | ко-лек-то-рът | |
| мн.ч. | ко-лек-то-ри | |
| членувано | ко-лек-то-ри-те | |
| бройна форма | ко-лек-то-ра | |
| звателна форма | — | |