колективитет

Речник на българския език

колективитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лек-ти-ви-тет
непълен член ко-лек-ти-ви-те-та
пълен член ко-лек-ти-ви-те-тът
мн.ч. ко-лек-ти-ви-те-ти
членувано ко-лек-ти-ви-те-ти-те
бройна форма ко-лек-ти-ви-те-та
звателна форма