колективист

Речник на българския език

колективѝст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • колектевист
  • коликтевист
  • коликтивист
  • кулектевист
  • кулективист
  • куликтевист
  • куликтивист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лек-ти-вист
непълен член ко-лек-ти-вис-та
пълен член ко-лек-ти-вис-тът
мн.ч. ко-лек-ти-вис-ти
членувано ко-лек-ти-вис-ти-те
бройна форма ко-лек-ти-вис-та
звателна форма