колективизиране

Речник на българския език

колективизиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лек-ти-ви-зи-ра-не
членувано ко-лек-ти-ви-зи-ра-не-то
мн.ч. ко-лек-ти-ви-зи-ра-ния
членувано ко-лек-ти-ви-зи-ра-ни-я-та