колективизиран

Речник на българския език

1. колективизиран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-лек-ти-ви-зи-ран
непълен член ко-лек-ти-ви-зи-ра-ния
пълен член ко-лек-ти-ви-зи-ра-ни-ят
ж. р. ко-лек-ти-ви-зи-ра-на
членувано ко-лек-ти-ви-зи-ра-на-та
ср. р. ко-лек-ти-ви-зи-ра-но
членувано ко-лек-ти-ви-зи-ра-но-то
мн. ч. ко-лек-ти-ви-зи-ра-ни
членувано ко-лек-ти-ви-зи-ра-ни-те

2. колективизиран — мин. страд. прич. м. р.

колективизиран е производна форма на колективизирам (мин. страд. прич. м. р.).