коледен

Речник на българския език

ко̀леден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • коледин
  • колиден
  • колидин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-ле-ден
непълен член ко-лед-ния
пълен член ко-лед-ни-ят
ж. р. ко-лед-на
членувано ко-лед-на-та
ср. р. ко-лед-но
членувано ко-лед-но-то
мн. ч. ко-лед-ни
членувано ко-лед-ни-те