колба

Речник на българския език

ко̀лба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀лби, ж. Съд с кълбовидно тяло и дълго гърло, използван при лабораторни изследвания.
същ. умал. ко̀лбичка, мн. ко̀лбички, ж.

Грешни изписвания (1)

  • колбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кол-ба
членувано кол-ба-та
мн.ч. кол-би
членувано кол-би-те
звателна форма