колаче

Речник на българския език

кола̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • колачи
  • кулаче
  • кулачи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ла-че
членувано ко-ла-че-то
мн.ч. ко-ла-че-та
членувано ко-ла-че-та-та