колапс

Речник на българския език

ко̀лапс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В медицината — припадък в резултат от нарушено кръвообращение. Получавам колапс.
2. Прен. Разрушаване, крах. Икономиката е в колапс.

Грешни изписвания (1)

  • колъпс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лапс
непълен член ко-лап-са
пълен член ко-лап-сът
мн.ч. ко-лап-си
членувано ко-лап-си-те
бройна форма ко-лап-са
звателна форма