колаген

Речник на българския език

колагѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Белтък, главна съставка на кожата, сухожилията, костите.

Грешни изписвания (3)

  • колъген
  • кулаген
  • кулъген

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ла-ген
непълен член ко-ла-ге-на
пълен член ко-ла-ге-нът
мн.ч. ко-ла-ге-ни
членувано ко-ла-ге-ни-те
бройна форма ко-ла-ге-на
звателна форма