коксуване

Речник на българския език

коксу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • коксувани
  • коксувъне
  • коксувъни
  • куксуване
  • куксувани
  • куксувъне
  • куксувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кок-су-ва-не
членувано кок-су-ва-не-то
мн.ч. кок-су-ва-ния
членувано кок-су-ва-ни-я-та