кокпит

Речник на българския език

кокпит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Мястото в което седи пилота и екипажа на самолет, въртолет, кораб, совалка или състезателна кола.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кок-пит
непълен член кок-пи-та
пълен член кок-пи-тът
мн.ч. кок-пи-ти
членувано кок-пи-ти-те
бройна форма кок-пи-та
звателна форма