кокорене

Речник на българския език

кокорене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ко-ре-не
членувано ко-ко-ре-не-то
мн.ч. ко-ко-ре-ния
членувано ко-ко-ре-ни-я-та