коклюш

Речник на българския език

ко̀клюш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м.,само ед. Детска заразна болест, характерна с остра и груба кашлица; магарешка кашлица. Болен е от коклюш.

Грешни изписвания (2)

  • коклйош
  • коклйуш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кок-люш
непълен член кок-лю-ша
пълен член кок-лю-шът
мн.ч. кок-лю-ши
членувано кок-лю-ши-те
бройна форма кок-лю-ша
звателна форма