кокер

Речник на българския език

кокер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

вж. кокер шпаньол

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-кер
непълен член ко-ке-ра
пълен член ко-ке-рът
мн.ч. ко-ке-ри
членувано ко-ке-ри-те
бройна форма ко-ке-ра
звателна форма