кока-кола

Речник на българския език

ко̀ка-ко̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ко̀ка-ко̀ли, ж.
1. Само ед. Освежителна напитка, съдържаща сок от плодове на кока. Не обичам кока-кола.
2. Порция от това питие. Изпих две кока-коли.

Грешни изписвания (3)

  • кока-колъ
  • кокъ-кола
  • кокъ-колъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ка-ко-ла
членувано ко-ка-ко-ла-та
мн.ч. ко-ка-ко-ли
членувано ко-ка-ко-ли-те
звателна форма