кокалче

Речник на българския език

ко̀калче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ко̀калчета, ср.
1. Малък кокал (в 1 знач.).
2. Всяка става на пръстите на ръцете и на краката. Ударих си кокалчето на палеца.
3. Глезен. Водата ми идва до кокалчетата.

Грешни изписвания (3)

  • кокалчи
  • кокълче
  • кокълчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-кал-че
членувано ко-кал-че-то
мн.ч. ко-кал-че-та
членувано ко-кал-че-та-та