кокал

Речник на българския език

ко̀кал съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ко̀кали, (два) ко̀кала, м. Разг.
1. Кост. Боли ме кокалът на крака.
2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което носи лесни облаги. Налапвам кокала. Изпускам кокала. Не пуска кокала, защото сам не може да спечели толкова.
прил. ко̀кален, ко̀калена, ко̀калено, мн. ко̀калени.
Ям кокалите (на някого).Разг. Постоянно укорявам, заяждам се.
Троша кокалите (на някого).Разг. Бия жестоко.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кокъл

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-кал
непълен член ко-ка-ла
пълен член ко-ка-лът
мн.ч. ко-ка-ли
членувано ко-ка-ли-те
бройна форма ко-ка-ла
звателна форма