кокаин

Речник на българския език

кокаѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. В химията — алкалоид, извличан от храста кока, който има наркотично действие и се употребява в медицината.
2. Това вещество, вземано от наркомани.

Грешни изписвания (3)

  • кокъин
  • кукаин
  • кукъин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ка-ин
непълен член ко-ка-и-на
пълен член ко-ка-и-нът
мн.ч. ко-ка-и-ни
членувано ко-ка-и-ни-те
бройна форма ко-ка-и-на
звателна форма