козирка̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. козиркѝ, ж.
1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за козирката.
2. Издадена част над вход, балкон или къща за предпазване от дъжд и др. Скрий се под козирката, започна да вали.
3. Всяка част, която е издадена напред и предпазва от нещо. Козирка на кола.
• Пиян съм до козирката. — Разг. Пиян съм много, колкото е възможно.
• Идва ми/дойде ми до козирката. — Разг. Много ми идва, непоносимо. Дойде ми до козирката от тебе.
1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за козирката.
2. Издадена част над вход, балкон или къща за предпазване от дъжд и др. Скрий се под козирката, започна да вали.
3. Всяка част, която е издадена напред и предпазва от нещо. Козирка на кола.
• Пиян съм до козирката. — Разг. Пиян съм много, колкото е възможно.
• Идва ми/дойде ми до козирката. — Разг. Много ми идва, непоносимо. Дойде ми до козирката от тебе.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- козерка
- козеркъ
- козиркъ
- кузерка
- кузеркъ
- кузирка
- кузиркъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-зир-ка | |
|---|---|---|
| членувано | ко-зир-ка-та | |
| мн.ч. | ко-зир-ки | |
| членувано | ко-зир-ки-те | |
| звателна форма | — | |