коензим

Речник на българския език

коензим съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ен-зим
непълен член ко-ен-зи-ма
пълен член ко-ен-зи-мът
мн.ч. ко-ен-зи-ми
членувано ко-ен-зи-ми-те
бройна форма ко-ен-зи-ма
звателна форма