кодов

Речник на българския език

ко̀дов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ко̀дова, ко̀дово, мн. ко̀дови, прил. Който се отнася до код. Кодова комбинация.

Грешни изписвания (3)

  • кодув
  • кодоф
  • кодуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ко-дов
непълен член ко-до-вия
пълен член ко-до-ви-ят
ж. р. ко-до-ва
членувано ко-до-ва-та
ср. р. ко-до-во
членувано ко-до-во-то
мн. ч. ко-до-ви
членувано ко-до-ви-те