кодекс

Речник на българския език

ко̀декс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ко̀декси, (два) ко̀декса, м.
1. Сборник от закони за една сфера на обществения живот. Семеен кодекс. Процесуален кодекс.
2. Правила, норми.

Грешни изписвания (1)

  • кодикс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-декс
непълен член ко-дек-са
пълен член ко-дек-сът
мн.ч. ко-дек-си
членувано ко-дек-си-те
бройна форма ко-дек-са
звателна форма